В прохладата на Лозенския манастир
Лозенският 
манастир „ Свети Спас “ е български манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, и е представлявал най-източната обитетел от учредения през 13 век величествен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е прочут с името „ Долнолозенски манастир Свети Спас “, отдаден на националното наименование за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден, макар че светец с такова име няма.
Гложенският манастир - свещено българско място
Разположен е на 5 км югоизточно от софийското село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), надълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак (1182 м), върху естествена тераса с прелестен аспект към по-голямата част от Софийското поле.
Основан в 13 век. Към края на 14 век, когато Урвичката цитадела, Средец, а с това и цялата Софийска област падат под ятагана на османското настъпление, манастирът е опустошен. В интервала 15-16 век той запустява дефинитивно, само че през 17 век е още веднъж съживен и както научаваме от някои достигнали до нас писмени монументи, като най-старият от тях е от 1671 година, в манастира се е намирало учебно заведение с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села. От други преписки научаваме, че в интервала 1671 – 1694 година там са се помещавали книжовна и калиграфска школа. В 1737 манастира става център на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. При подавянето му края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити към 350 софийски жители, свещеници, монаси и хора от близките села, в това число Самоковския митрополит Свети Симеон Самоковски. След присъединяване на неговите монаси във въстанието манастира „ Свети Спас “ за следващ път е опустошен от турците.
Кремиковският манастир - лъх от културния подем на Втората българска страна
През 1821 година манастирът е обновен още веднъж върху старите си основи. Изградена е едноапсидна, еднокорабна манстирска черква „ Свето Възнесение Господне “ с размери 7 на 14 м. За това и за идващите преустроявания на манастирската черква през 19 век научаваме от надписа над основната врата на храма. Според приписки манастирът бил възобновен през 17 в. от духовник, пристигнал от Атон. Със сигурност се знае, че в интервала 1671-1694 година манастирът бил мъжки, настоящ и един от най-атрактивните книжовни центрове в региона. Тук работели монаси преписвачи, художници и преводачи. Трите огромни купола, които били построени върху остарялата цилиндрична сграда от майстора Цвятко Тодоров от радомирското село Жабляно и стоят до през днешния ден непокътнати, са били нещо прекомерно извънредно за тогавашната сакрална архитектура по нашите земи.
От различен надпис по-долу се схваща, че през 1869 година самоковският живописец Никола Иванов Образописов с помощниците си Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина изографисват за повторно църквата и трите купола. Стенописите, които са непокътнати и до през днешния ден в релативно положително положение, притеглят поклонници и гости с богатата си цветова гама и художествено майсторство, което пък от своя страна прави манастира извънредно скъп монумент на българската просвета и изкуство. Друг забавен факт обвързван със стенописите е, че никаде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкоз доста български светци и исторически персони. Наред с евангелските подиуми Никола Образописов изрисува и облиците на Светиите Кирил и Методий, Михаил Воин, свещеник Марко, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски и на обвързваните с живота на българите Св. Петка и Св. Неделя. Интерес съставляват също по този начин както извънредно реалистичният ктиторски портрет на свещеник Кирияк от 1868 година по този начин и иконата на Св. страдалец Йоан Владимир Дуклянски, сръбски княз, женен за дъщерята на цар Самуил, Косара, умрял през 1016 година
Голямата базилика - майка на българските църкви
Според преданията на локалните хора манастирът „ Свети Спас “ е бил средище на националноосвободителното придвижване, като в него е отсядал даже и Васил Левски. Около Освобождението към него е било построено учебно заведение с няколко огромни стаи и настрана помещение за учителя. До 1900 година манастирът е бил мъжки, а по-късно се преобразува в женски.
